Стефан Въжарски: Биография, интервю, отказът от 2024

Стефан Въжарски е човекът, който на 20 декември 1998 г. застрелва Иво Карамански — и близо 28 години по-късно все още е зад решетките с доживотна присъда. Тази биография събира на едно място онова, което е разпръснато за него из съдебните хроники и пожълтелите вестници: кой е, откъде идва, какво точно се случва в онази нощ, защо през 2024 г. съдът му отказа замяна на присъдата и къде се намира днес.

Историята е по-объркана, отколкото изглежда. Дори името на убития шофьор се пише различно в различни източници.

Кой е Стефан Кирилов Въжарски

Мъж от Дупница, роден около 1965 г. Нито един публичен източник не посочва точната му дата на раждане — тя се извежда по обратен път от възрастта му: 33 години в нощта на убийството, 58 години в началото на 2024 г.

Какъв е бил преди 1998 г., също не се знае със сигурност. Единственото пряко указание е негова собствена реплика от последната вечер, за която ще стане дума по-долу.

Пълно име	Стефан Кирилов Въжарски
Роден	около 1965 г., Дупница
Деяние	20 декември 1998 г., кв. „Симеоново“, София
Присъда (СГС, 2003 г.)	20 г. за убийството на Карамански + доживотен затвор
Вид на присъдата	доживотен затвор с право на замяна
Обезщетения	210 000 лв. (около 107 000 евро), неизплатени
Статус	в затвора; молба за замяна отхвърлена през януари 2024 г.

Синът, който така и не опозна баща си: прочетете за Иво Карамански-младши — биографията, катастрофата и живота му днес.

Защо няма страница за Стефан Въжарски в Уикипедия

Ако сте търсили „Стефан Въжарски уикипедия“ и не сте намерили нищо, това не е грешка. Собствена статия за него в българската Уикипедия не съществува — името му се появява само в няколко изречения вътре в статията за Иво Карамански.

Причината е проста и малко жестока: енциклопедиите пишат за хора, които са значими сами по себе си. Въжарски е значим единствено заради една-единствена нощ. За медиите той си остава „убиецът на Карамански“ — не човек със собствена биография, а събитие в чужда.

Нощта на 20 декември 1998 г.: от Бояна до „Горска ела“

Двамата се познават едва от десетина дни. Срещат се няколко пъти през декември 1998 г. покрай идеи за общ бизнес — погребално бюро и наемане на дискотека „Нептун“. За посредник медиите сочат Георги Чочов, наричан Лестъра.

Вечерта на 19 декември компанията събира във вилата на Карамански в Бояна. Въжарски пие доста, започва да се заяжда и се сбива точно с Чочов. Карамански го предпазва, а по-късно двамата дори играят канадска борба. Малко след това Въжарски вади ножа от колана на Карамански. Шофьорът се нахвърля отгоре му, но Карамански отново го спасява с думите, че човекът просто е нервен.

Оттам настояват да отидат на студентски рожден ден в „Симеоново“ — на ул. „Горска ела“ 27, в дома на Борис Хитев, студент по физика. Пристигат с две коли около полунощ. Това е разковничето на едно объркване, което се среща в почти всяка публикация по темата: Бояна е предисторията на вечерта, а Симеоново е местопрестъплението. Двете неща не се изключват, а се допълват.

На купона Въжарски продължава да пие вино, започва да се държи странно и моли някой да позвъни на полицията. Излиза до колата си, пали и гаси фаровете, след което вади от жабката незаконен пистолет „Валтер“ с осем патрона. Връща се вътре, казва на рожденика да се отдръпне и от разстояние едва тридесет сантиметра стреля два пъти в главата на Карамански. Пред очите на тринадесет души.

После спокойно излиза навън. Хората в паркирания автомобил не са чули изстрелите и му отварят прозореца.

Иво Карамански, 39 г.	убит на място, два изстрела в главата
Шофьорът, 28 г.	убит на място
Марин Маринов — Джондера	прострелян три пъти, оживява
Георги Чочов — Лестъра	прострелян два пъти, оживява; умира от рак през 2010 г.

Фамилията на шофьора остава спорна и до днес. В съдебната хроника и в повечето материали той е Драгомир Драгнев. В първото прокурорско изявление ден след убийството и в по-късно интервю с оцелелия Маринов се среща Драгомир Петров. В един архивен текст на „Блиц“ — Драганов. Уикипедия изобщо не дава име, така че не може да реши спора.

Въжарски напуска мястото с колата си, отива във вилата на приятеля си Йордан Андреев, разказва му скалъпена версия за побой и заспива. Арестуван е към 10 часа сутринта, без съпротива.

Защо го уби: четири версии и една реплика

Пред следствието Въжарски дава четири коренно различни обяснения. Нито едно не е доказано напълно, а най-убедителното всъщност идва от репортаж на в. „Капитал“, публикуван само три седмици след убийството.

Според него по-рано вечерта Въжарски казал, че е едноличен търговец. Карамански отвърнал, че при него еднолични търговци няма — всички си плащат по 30 процента. Отделно, в интервю от 2011 г. Въжарски твърди, че същата нощ е бил принуден да прехвърли акциите си във фирма „16 партизани“ на човек на Карамански.

1. Пари и процент. Не е искал да дели бизнеса си — това е версията на в. „Капитал“ от януари 1999 г.
2. Неизбежна отбрана. Твърди, че преди изстрелите е бил бит и измъчван, а Карамански лично му е рязал якето с нож.
3. Алкохол и избухливост. Психиатричната експертиза от 2001 г. го определя като нервен и избухлив. Роднините оспорват алкохолната проба, защото е взета цели единадесет часа по-късно.
4. Поръчка. Простреляният Марин Маринов публично твърди през 2001 г., че поръчката идва от бившите тайни служби. Разследващите категорично отхвърлят тази версия.

Процесът, присъдата и 210 000 лева, които никой не видя

Делото тръгва на 3 април 2000 г. пред Софийския градски съд с над тридесет свидетели. Влачи се с години — веднъж започва отначало пред нов състав, друг път се отлага заради неявили се свидетели.

21 декември 1998 г.	обвиняем, задържане под стража
3 април 2000 г.	начало на делото в СГС
28 февруари 2003 г.	присъда: 20 години + доживотен затвор
4 март 2004 г.	проговаря пред апелативния съд след 5 г. мълчание
3 януари 2024 г.	СГС отказва замяна на доживотната присъда

Любопитен детайл е, че съдът го оправдава по обвиненията за предумишлени убийства. Това обаче не му спестява най-тежкото наказание, защото стрелбата по колата се квалифицира като опит да умъртви повече от един човек, при това след вече извършено убийство.

По гражданските искове семействата предявяват общо 286 665 лв. (около 146 500 евро) — по 33 333 лв. за всяка от трите дъщери на Карамански и за сина му, същата сума за Марин Маринов, по 50 000 лв. за родителите на убития шофьор и 20 000 лв. за Чочов. Накрая съдът присъжда 210 000 лв.

Според медиите нито един от пострадалите така и не е получил и стотинка. Чочов умира от рак през 2010 г., без да види парите.

Интервютата от затвора: „Гръмнах и убиеца на Луканов“

През 2011 г. Въжарски прави твърдение, което и днес звучи стряскащо. В интервю, препечатано от няколко издания, той заявява, че в онази нощ е прострелял не четирима, а шестима души — а един от двамата непознати за полицията бил самият физически убиец на бившия министър-председател Андрей Луканов.

Позовава се на кръвни следи от местопрестъплението, които според него доказват присъствието на още двама души. Следствието и съдът обаче никога не потвърждават версията. Официалната картина остава непроменена: двама убити, двама ранени.

Смисълът на казаното от него в съдебната зала през януари 2024 г., предаден на разбираем език: „Уважете жалбата ми веднага. Свалете ми белезниците и ме пуснете да си вървя. От 2008 г. съм сам в единична килия, заключен по двадесет и три часа на денонощие — с кого да имам пререкания там? Това, което ми четете, не се отнася за мен, станала е някаква грешка.“

Молбата от 2024 г. и защо съдът отказа

Тук е мястото да обясним нещо, което много хора не знаят. Българският закон различава доживотен затвор от доживотен затвор без замяна. Първият може да бъде заменен с тридесет години лишаване от свобода, ако осъденият е излежал поне двадесет. Вторият — не.

Въжарски е осъден на първия вид. През януари 2024 г., след повече от двадесет и пет години зад решетките, той се възползва от формалното си право да поиска замяна. И поисква.

Софийският градски съд, в състав от двама съдии и трима заседатели, отказва. Прокурорът е против. Представителите на Софийския затвор — също, защото според тях осъденият далеч не се е поправил. Мотивите са тежки: отказал е събеседване с психолог, така че липсва каквато и да е експертна оценка за поправянето му; отказва свиждания дори с роднините си; заради заплахи и агресия от февруари 2019 г. го извеждат от килията задължително с белезници.

Заключението на съда е, че няма доказателства изтърпяното наказание да е повлияло положително върху личността му и няма сигурност, че на свобода не би бил заплаха.

Жената, която остава сама с три дъщери след онази нощ: историята на Галя Лукановска. А за живота на Нели Атанасова след Карамански сме писали отделно.

Къде е Стефан Въжарски днес

Честният отговор е, че публично не се знае със сигурност.

По данни от 2017 г. излежава наказанието си в Софийския затвор, на строг режим, в единична килия. През декември 2019 г. Марин Маринов казва пред медия, че последно е чувал за него в Бобов дол, но веднага уточнява, че няма информация. В производството от януари 2024 г. становище дават представители на Софийския затвор, а самият осъден говори за заповед на началника на затвора — което е най-силното указание къде се намира.

Едно предупреждение за онова, което ще намерите онлайн. Няколко сайта показват този случай с дати от 2025 и 2026 г. Отворите ли ги, вътре стои текст от 2023 или 2024 г. Това са препечатки, не новини. Няма публично известна нова молба за замяна или за предсрочно освобождаване след януари 2024 г.

Какво казват дъщерите и близките на Карамански

Карамански оставя четири деца. Три дъщери от съпругата си Галина и син от бившата журналистка Нели Атанасова.

Десислава Караманска	най-голямата дъщеря; живее в София
Ралица Караманска	средната дъщеря
Александра Караманска	най-малката от трите
Иво Карамански-младши	синът, от Нели Атанасова

През януари 2024 г. най-голямата дъщеря Десислава даде емоционално интервю след отказа на съда. Разказва как звънецът е иззвънял около пет и половина сутринта и всички са помислили, че баща им се прибира.

Преразказано с нейни думи: „Мама отиде да отвори, аз излязох след нея и чух само две думи — че са убили Иво. Тя се свлече. Върнах се в леглото и казах на сестрите си. Когато мама дойде да ни съобщи, вече плачехме и не бяха нужни думи. Писах му писмо, исках да го погледна в очите и да го попитам съжалява ли. Той отказа срещата.“

Никой от близките на жертвите не е подкрепял молбите за смекчаване на присъдата. Според Десислава още след процеса Въжарски е заявил, че ще излезе и ще си отмъсти.

И една подробност, която затваря кръга. Марин Маринов — простреляният три пъти детектив, единственият оцелял свидетел, който говореше публично през годините — почина през есента на 2025 г. Погребан е на 11 октомври 2025 г. на Софийските централни гробища. От четиримата улучени в онази нощ вече двама си отидоха, без да получат нито лев от присъдените обезщетения.

За най-малката от трите сестри четете тук: Александра Караманска — биография, личен живот и скандали. А партньорката на Иво-младши има своя история: Антоанет Пепе.

За тази публикация и източници

Материалът е съставен по публикации в български медии и по текста на Наказателния кодекс. Където източниците си противоречат — името на шофьора, точният час на смъртта, датата на ареста, номерът на улицата — противоречието е отбелязано в текста, вместо да бъде премълчано.

Изрично непотвърдено остава следното: точната дата на раждане на Въжарски, професията му преди 1998 г., кога и с какъв акт присъдата влиза в сила, как са разпределени 210 000-те лева по лица, както и къде точно се намира той през 2026 г.

• Уикипедия — Иво Карамански
• 168 часа, 03.01.2024 — отказът на СГС и мотивите
• Plovdiv24.bg, 17.01.2024 — интервю с Десислава Караманска
• Капитал, 09.01.1999 — „Един Кръстник по-малко“
• Наказателен кодекс, чл. 38а — доживотен затвор и замяна