Машинен транскрипт на интервюто с Калин Янакиев по темата за новите инфантилни господари на света, консерватизма и тоталитаризма. Цялото видео е по-долу.
Вили Янкова: Европа има и друг проблем обаче сякаш в последните години – консерватизмът, но в неговите измерения на крайно десен национализъм. Дори „крайно десен“ най-вероятно не е правилното определение вече за партиите, които наричаме по този начин като разположение в политическия спектър познат такъв, какъвто е.
Десни ли са консерваторите?
Калин Янакиев: Вижте, аз поначало не бих предпочел, макар че се е наложило, да определям тези партии като крайно десни. Фашизмът не възниква от дясното. Фашизмът е друг тип ляво – некомунистическо, не болшевишко, но също така тоталитарно. Тези партии в Европа, които наричаме крайно десни, са – направо трябва да го кажем, не бива да се залъгваме – те са фашизоидни партии в Европа. Те са обезпокоителен факт, но едва ли са все още в някаква възможност да вземат властта дори в една от големите европейски държави.
Това е друг тип консерватизъм – фашизоиден консерватизъм. Ако онзи, който в момента в Съединените щати се намира на върха, е фашизоидно настроен технократ, от екзистенциално инфантилните, от онези, които смятат, че политиката е чисто и просто бизнес сделка и така нататък, този консерватизъм, който познаваме и в България впрочем – този националистичен, да го кажем така, консерватизъм – паразитира върху топоси като антимодернизма, който разчовечава, който паразитира върху радикалните джендър идеологии, които ще превърнат човека в постчовек, в виртуален човек и така нататък.
Съдържание
Всички тези топоси са по-скоро експортирани от Русия, даже в това съм напълно убеден, тъй като от десетилетия следя фашизоидните руски идеолози. Практически те произведоха тези топоси, те с определени промени взеха, някак намериха някаква почва в европейските страни, в България особено.
Значи в България там е работата, че в България тръмпизъм от този тип – тръмпизъм екзистенциално инфантилен – по-скоро няма. Има този с руските топоси. Дайте си сметка на какво паразитират фашизоидните партии, особено в България – фашизоидната партия, защото тя е една в момента, това е партия „Възраждане“. Тя паразитира върху конспиративните теории, които тревожат хората.
Партия „Възраждане“ достигна най-високия пик на обществена подкрепа с конспиративните теории във връзка с ваксините по време на COVID епидемията. Тя паразитира върху „разрушаването на семейството от либералите“ и така нататък, застрашаването на децата в училище.
Върху какво паразитират фашистите?
Този фашизоиден така наречен консерватизъм за мен е по-опасен. Той е по-опасен не просто защото в България той е по-силен, а защото той паразитира върху много лесни за възбуждане примитивни страсти. Примитивна е страстта да виждаш опасност в чужденеца, в чуждия, в другия. Следователно тази страст изключително лесно може да бъде възбудена.
Много е лесно да бъде възбудена една примитивна страст, че понеже ние не можем да имаме една обобщаваща картина, когато ни дадат някаква лесна обобщена картина – например „световното правителство“, „дълбоката държава“ и така нататък – ние веднага почваме да си обясняваме, значи онези неблагополучия и така нататък идват от нещо, което е извън нас.
След това много лесно за възбуждане страст е страстта „народ срещу елит“. Елитът е обикновено безроден, той е високомерен, той е мързелив, той се занимава с безсмислени неща. А виж народът – бачка, той не е прост, той е носител на един изконен дух, който е здрав, който е мъдър и така нататък. Завистта срещу всеки вид елит е също много лесна за възбуждане страст.
След това, разбира се, ето тези прословути „джендър идеологии“ – достатъчно е, и аз го виждам, така се прави собствено: взема се някаква идиотска история, която се е случила някъде. Във всяка страна може да се случи. Ще дам пример, защото някак си ми се загнезди в съзнанието – на времето там някъде на Запад родители не искали да запишат пола на новороденото си дете, защото когато порасне, то само трябва да си го определи. И ето тази единична история ни се поднася като „така вече става на Запад, така настъпва и към нас, следователно ние трябва да правим шествия за семейството“ и така нататък.
Християни ли са т.нар. консерватори?
Най-тревожното в цялата тая работа за мен лично, защото аз съм православен християнин, и то църковен православен християнин от десетилетия, че за да се оправдават тези топоси, бива мобилизирана и религията, и християнството. Ние го виждаме ясно в Русия – в днешна фашистка Русия идеолозите, гьобелсовците на днешна Русия са с бели була, те са митрополитите, те са епископите на Руската православна църква.
Това е изключително тревожно. Впрочем с християнството са заиграват и онези други консерватори – инфантилните консерватори отвъд океана, и те непрекъснато казват, че правят всичко това в името на християнството, в името на християнските ценности и така нататък.
Много е позорно, никога не бих си позволил да го направя, но особено българските консерватори, тези които оглавяват шествията за семейството и така нататък – ако се вгледаме в техните биографии, ще видим, че те до един имат толкова съмнителна семейност, че просто няма накъде. Повечето от тях или са два-три пъти развеждани, или имат любовници, или кой знае още какво. Мога да ги изредя, напълно мога да ги изредя и ако някой ден ме амбицират, направо ще ги кажа с имената им.
А освен това те всичките са, видиш ли, християни и православни. Нямат никаква представа нито от църква, нито от православие. В края на краищата православието изисква, тъй да се каже, редовно черкуване. Повечето от тези хора в неделя обичат да си поспиват по-докъсничко и не са изстъпвали в църква, освен да запалят по някоя свещ, или ако са някакви по-големи такива, като например Бойко Борисов, са научили да целуват владишките панагии, с което изявяват своята дълбока православност.
По същия начин е и с Костадин Костадинов и неговата партия. Преди време той вдигна шум във връзка с регистрацията на така наречената Българска православна старостилна църква, от която няма никакво понятие. Тя съществува от 32 години в България, тая общност. Тя е антизападно настроена по произхода си, тя е изключително враждебна към Константинополската патриаршия. Тя като нещо, което е вдъхновено от Вашингтон и от „слугата на Вашингтон“ – Константинополския патриарх, би било изключително голямо противоречие, предполагам, дори за неговите, за неговия електорат и неговите последователи, ако я обвини в връзки с… Е, така е, ама…
Калин Янакиев: Там е работата, че уви, малцина са в България хората, които знаят какво представлява тая общност и поради тая причина те не я подозираха, тая общност. Поради тая причина той можа да им каже всичките тези глупости и те да ги повярват.
Пак казвам, този консерватизъм, фашизоидизъм всъщност паразитира върху много лесни за възбуждане страсти – „ние сме обсадени“, „обсадена крепост“, „трябва да се защитаваме отвсякъде“. Отвсякъде сме обсадени – обсадени сме от джендъри, от чужденци, от велики сили, и от модернизми, от глобализма и така нататък, и следователно трябва да водим свещена война.
Защо мразим интелигентните?
Къде е критичното мислене? Критичното мислене трябва да бъде задължение и ангажимент на елита – на елита в собствения смисъл на думата, не богатите и не тези, които по хартиените вестници в последните им страници ни дават техните екскурзии по разни екзотични места, а собствено интелигенцията на един народ.
В България също, а и на други места в Европа, интелигенцията бива все повече и повече стигматизирана. Като добавим към това и невероятната концентрация на медийна олигархия, ще си дадете сметка, че това създава възможност за внедряване на тези страсти.
Какво критично мислене? Ние забравихме, че демокрацията не е природна даденост, а нещо, което трябва да бъде поддържано с буквално всекидневни усилия, защото тя, ако не бъде поддържана, умира. Това го знаем още от парадигматичните времена – така е загинала Римската република. Чисто и просто никой не е завладял римския народ – той чисто и просто е изоставил цялата си политическа инициативност на военачалниците, на императорите, и републиката един ден буквално се е събудила като империя.
Горе-долу такива неща се случват и в България. Когато се говори например за това, че ние обичаме нацията си – забележете, че тези любители на нацията обикновено обичат нейното минало, и даже колкото по-далечно е това минало, толкова по-интензивно го обичат. Колкото по-малко то ни касае, толкова по-ревниви са към него – готови са да се сбият за цар Самуил, готови са да правят шествия за вдигащия шум край Босфора през VII век Симеон Велики. Но за нещо, което трябва да се направи сега, в настоящето и бъдещето, са абсолютно безразлични. Там е съвсем друго – там се мърмори, виновни отново са тукашните развалени политици и великите сили от Запада и така нататък.
Защо става това? Ами пак казвам, най-вероятно защото не е усвоен урокът, че демокрацията не е природна даденост. Ние живеем спокойно в демокрация, ние можем да мърморим – това ни е истината, да се борим за нещата, които можем да ги казваме. Всички тия неща – ето, аз мога да ги казвам по микрофон, по голяма медия, следователно ние имаме демокрация. Когато утре постепенно тези неща започват да ни се отнемат, ние, поради тази причина, не ги забелязваме и ще ги забележим тогава, и едва тогава, когато път назад няма да има. Това е най-опасното.